Окончателното ръководство за думите в Шанхай

Захари Карабашлиев: Ако загубиш съзнанието си за памет и за минало, губиш и усещането за бъдеще

Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести встрани.

Читателите ще се влюбят в плътното ветрило от светове и персонажи, което се разгръща сред страниците на това рядко срещано бижу в морето на историческите романи.

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане.

(Чрез частично използване на времевите табла в изложбената зала на Шанхай Маглев Лонгянг станцията).

надявам се да ви хареса и ми кажете какво мислите. обръщаше ме да пиша това.…

Плен, затвор и катастрофа превръщат автора на "Шогун" в писател

Затворена в свят, в който думите не носят никаква утеха, а единственият шанс да остане жива, е да се подчинява, Сангми е принудена да се бори за оцеляването си под заплахата от жестокия и опасен майор Фудживара, който години наред не я изпуска от поглед. 

Красивата млада корейка Сангми е отвлечена, за да бъде една от стотиците хиляди жени за развлечение на победоносната японска армия по време на Втората световна война. Окована в страховит водовъртеж от насилие и жестокости, тя се сблъсква с най-красивото и най-грозното у човека – от редките мигове на утеха до порочната реалност на публичните домове. Животът ѝ е направляван от перверзните желания на опасния майор Фудживара, който не я изпуска от погледа си години наред, но и от любовта на някогашния ѝ учител Нагата, който също се е издигнал в армията и иска да я превърне в най-красивото цвете във висшето общество на окупирания Шанхай.

Как можеше чичо ѝ да не го разбира? Как можеше да не го е грижа?

Семейството на момичето им изпращаше снимка всяка година и Луи я поставяше в сребърна рамка, като заменяше предишната.

В последното си писмо споменаваше, че неговата част ще се мести на нова локация, и разкази Шанхай ѝ казваше да не му отговаря, докато не ѝ пише отново, което щяло да се случи веднага щом стигнат новия лагер. Но оттогава бе минал повече от месец. Тео би поговорил с баща си от нейно име, знаеше го.

Трагична и въздействаща, животоутвърждаваща и автентична, „Червените орхидеи на Шанхай“ едновременно шокира читателите, но и се превръща в истинска ода за оцеляването, любовта и необикновената сила на човешкия дух.  

- Съмнявам се да са се отказали - гласът на Тео издаваше разочарованието му, - а през това време половината ми съученици постъпиха в армията. Трябва да направя нещо.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *